Въпроси онлайн към класически хомеопат

[Румен]

Здравейте

Когато коментираме теоретичен въпрос, по-полезно за дискусията е да изберем по-опростен вариант.

Ако сме дали симилимум във висока потенция и някакъв 'малък' физически симптом е останал 'неизлекуван', следва да се очаква това да стане без да се дава нов прием от лекарството или да се дава друго лекарство.
Обяснението става разбираемо, когато си спомним, че не лекарството лекува симптомите, а жизнената сила на човека. Тя няма да забрави този симптом и задължително ще се занимае с него, щом имаме оздравителни промени на психично и общо ниво.

Съвсем теоретично погледнато, ако все пак се прецени, че въпросният физически симптом остава неповлиян прекалено дълго време (много относителна преценка!), аз бих помислил за други средства за подпомагане на жизнената сила, различни от Хомеопатия - мануална терапия, кранио-сакрална терапия, шуслерови соли, акупунктура, рейки...

Чудесен въпрос. На последния семинар на Курса за Майки имахме почти тричасов коментар с курсистките.

[juji]

Благодаря Ви за отговора! А дали ако на този симптом се погледне от гледна точка на ГНМ т.е за съществуваш конфликт и се реши конфликта,симптомът ще изчезне.Имам предвид дали и ГНМ може да се причисли към "другите средства за подпомагане на жизнената сила"?



И още един въпрос ако позволите.Когато лекарството е в гранулирана форма и се изпише приемането му примерно 3 пъти през деня,необходимо ли е гранулите да се разреждат с вода всеки път с цел да се промени потенцията при следващ прием.Или няма проблем всеки път да се смучат гранулките?

[valko]

Чудех се дали да не пусна отделна тема, но реших първо да попитам тук:)
Интересува ме ролята на сънищата в хомеопатията. Сънищата помагат за определяне на лекарството или за това дали действа в правилна посока? Струва ми се, че определени лекарства "вървят" с определен тип сънища. Предполагам, че темата е голяма и ще съм благодарна ако ми препоръчате литература по въпроса...може и онлайн:)
Благодаря

[Румен]

Juji,
Моля да ме извините за забавянето.
В областта на ГНМ съм безпомощен като лекар пред хронична болест - не мога да дам полезно мнение, а ако дам друго, ще стана смешен.

За разтварянето на гранулите.
От чисто практична гледна точка по-лесно е приемането на гранули.
Когато лекарството е точно, то си действа, дори и с цената на това ефектът му да не е 100, а 98%, да речем.
Ако трябва, обаче, да сме максимално близо до науката, следва да се съобразим с указанието на Ханеман - едно лекарство не бива да се дава два пъти в една и съща потенция.
Това указание е много лесно разбираемо, ако си припомним, че Ханеман е работил изключително с течни форми и при всеки следващ прием е динамизирал/сукусирал повече пъти.
Аз прибягвам към този начин на даване най-вече при много чувствителни пациенти. И разбира се при малки деца (на които не бива да се дават гранули, за да не ги задавим) и хора с нарушено съзнание (по същата елементарна причина).

Valko,
Ролята на сънищата в Хомеопатията се цени все повече, особено след като Шанкаран и Мумбайската група предложиха съвсем нов поглед към тях.
В реперториума има специална секция 'Сънища'. Но там са посочени само сънища, получени при доказвания. Използването на тези рубрики, според мен, не е най-добрата възможност за използване на сънищата.

От гледна точка на Sensation метода на Шанкаран, на сънищата се гледа като на достъп до некомпенсираното състояние на пациента, а това ни доближава максимално до симилимума.
При този метод търсим усещането, което изплува в съня и когато пациентът разказва за него и го интерпретира сам.

Примерът, до който аз най-често прибягвам, когато коментирам с пациенти този въпрос е с двама души, които сънуват, че летят.
Може да отворим реперториума и ще видим, че там са посочени 38 лекарства. Това означава ли, че този сън е 'забранен' на останалите няколко хиляди?
Та, единият пациент добавя, че докато сънува, че лети, усеща екзалтация. Ако поровим малко и открием това усещане и в други области - във връзка с основното оплакване или в интересите и хобитата, се насочваме към една група лекарства.
Другият пациент добавя, че докато сънува, че лети, го сковава животински страх. Ако поровим малко и открием усещане, че е скован и в други области, тръгваме към съвсем друга група лекарства.

С една дума, най-важното е, че докато човек често е склонен да маскира съзнателно някои свои усещания, сънищата ги демаскират, затова са и важни, ако знаеш как да интерпретираш и не се изкушиш да тълкуваш.

Не мога да Ви помогна с линкове към онлайн материали на тази тема.
Аз съм най-впечатлен от книгата на Джейн Чикети "Dreams, Symbols, and Homeopathy".
В момента разполагам с нея и не е скъпа.

Желая Ви успех!

[valko]

Римен, изключително ви благодаря

[juji]

Благодаря Ви отново за изчерпателния отговор,Румен!

[ina]

Имам периодично появяващ се вагинален сърбеж.На 44 години съм. Освен това от 2 месеца ми се разстрои и цикълът. От овулация нататък кървя по малко. Няколко дни преди цикъла се появява и неприятна миризма.

[Румен]

Консултация с класически хомеопат за конституционално лечение.

[stelt77]

Въпросът ми е, до колко хомеопатията се бори успешно със зависимостта към цигарите?

[Румен]

Моите впечатления са, че само с Хомеопатия не би могло да се разчита на пълен успех.
Хомеопатията може да помогне сериозно срещу физическите симптоми на абстиненцията и срещу психо-емоционалната нестабилност през първите седмици след отказа от цигарите (ако изобщо има такива).
Но за постигане на пълен успех е добре хомеопатичното лечение да се съпровожда и с други мерки - психотерапия, коучинг и пр.

По интересно стечение на събитията точно вчера получих писмо от щастлива дъщеря на пациент, който отказал цигарите след второто ми (хомеопатично) предписание. И аз съм много радостен, но дори и в този момент не се осмелявам да твърдя, че мога да лекувам зависимост от цигарите.

Съжалявам, ако звучи разочароващо, но не би трябвало да е така.

Съветът ми не е много оригинален, но съответства на убеждението ми:
Намерете точната мотивация, намерете средствата, които ще я укрепят и в никакъв случай не забравяйте да се възнаградите богато, когато преодолеете зависимостта си от каквото и да било, включително и от цигарите.

[stelt77]

Благодаря за отговора! Аз ги отказах от раз и не мога да разбера хората, които не успяват. За съжаление, половинката ми твърди, че осъзнава всички минуси, има достатъчна финансова мотивация и все не успява да ги откаже. Продължавам борбата, ако трябва ще прибягна и до хомеопатични средства.   

[feather]

stelt77, понякога след конституционно лечение може да се появи изчезване на зависимости като страничен ефект. :) Просто хората вече не изпитват нужда. Което не значи непременно, че ще спрат да злоупотребяват.

Ако човек няма наистина осъзнат мотив, отказването е немислимо.
Трябва просто да се пожелае истински.

[valko]

Освен мотив, има и още нещо. Моето лично виждане е, че всяка зависимост е заместител на нещо - осъзнато или не. Ако не разбереш какво заместваш с пушене, кафе, шоколад, отказът си остава напън на волята. А понякога, колкото и да е силна тя, е недостатъчна.

[borelllius]

Здравейте, д-р Стойчев!
Имам четиригодишен син и досега се е лекувал със средствата на конвенционалната медицина. Преди три-четири месеца  се натъкнах на проблем, който явно не може да бъде разрешен по класически път. Не знам, доколко ще можете да ми помогнете дистанционно, защото си нямаме диагноза. Малко преди Великден детето се върна от детска градина с нещо като драскотина на бузата. След това тази раничка не заздравя, а се образува малка розовееща папула. Първият кожен лекар ми каза, че това е екзема. Изписа кортикостероид за мазане, който приложих веднъж, с голямо опасение. Не повторих опита си, тъй като прочетох, че тези мехлеми не се прилагат върху лицето, особено при деца. Тази пъпчица продължи да расте и се обърнах към втори дерматолог.Той реши, че става дума за молуска и ми предложи обгаряне. Направихме го. След това на мястото на обгарянето остана белег,който с течението на времето отново  се надигна и сега изглежда пак почти по същия начин.Заведох го при трети дерматолог. Той се взира, взира, откри малко кафяво петънце и каза, че може да е невус.За всеки случай изписа Вермокс и поръча да не закачаме пъпката 6 месеца. Не знам какво да правя. Явно никой със сигурност не може да каже за какво става дума. Вече в главата ми препускат лайшмании и всякакви други гадости. Ако можете, дайте ми някакъв съвет и простете за дългото излияние.

[Румен]

Не съумях да се ориентирам в каква посока трябва да е съветът, който търсите.
Затова ще споделя това, което ми е съвсем ясно.

Диагнозата, разбира се, е полезен детайл; това е работа на дерматолозите.
Аз съм на мнение, че докато не поставят диагноза, не бива да позволявате на дерматолозите да дават медикаменти, да мажат, да горят, да замразяват и каквото и да било друго.
Моят съвет е дори и след поставянето на диагнозата да не им го позволявате, защото всичко това са потискащи мерки, които създават условия за поява на много по-сериозни здравословни проблеми.

Изглежда ми добра идея да се обърнете за помощ към класически хомеопат, който може да започне лечение на детето (че и да го излекува) дори и преди кожното състояние да бъде диагностицирано.