Тя прилича на мен

[HardRockMum]

Ами малко е тъпо заглавието, но явно днес не съм с умната глава, а искам да размишлявам по този въпрос.
Бях много малка, когато по единствената тв един батко Николай (ако помня добре), водещ детски предавания в едно интервю бе казал (отговаряйки на въпрос какъв съвет би дал към родителите): "Бийте децата си, когато видите, че започват да приличат на вас".
Тогава изобщо не осъзнах какво иска да каже баткото, обаче напоследък изключително дълбоко, и за съжаление болезнено, го разбирам напълно.
Не,че ще тръгна да си бия детето заради това, но....
Проблема е, че виждам у дъщеря си твърде много мои черти и поведенчески маниер, които си спомням, че ми бяха присъщи в моето детство. Не искам да ги има, не искам да прави същите грешки и глупости, които аз правих...докато ми "уври главата".... Нужно ли е детето да повтаря родителя? Аз като родител ли съм виновна за поведението на дъщеря си?
Ще ви дам простичък пример-тя много добре знае, че не трявба да скача по леглото (защото сме купили батут все пак като заместител). И въпреки това го прави. На молбата ни да си скача на батута казва добре, но след това съчетава и двете-скача от едното на другото. Знае, че това не ни е приятно, обяснили сме защо не се скача по леглата, но това продължава. На въпроса защо го прави-отговаря не знам.
За съжаление я разбирам, защото съм имала същите случки-зная, че не трябва да правя нещо и въпреки това го правя ....с ясното съзнание какво ще последва. Когато ме питаха защо го правя-ми не знам....Като мазохист....
Как се работи по въпроса детето да бъде по-добро от нас? Твърде амбициозна ли съм или просто не ми харесва да виждам това отражение? (второто със сигурност).

[Алиса в огледалния свят]

Как се работи по въпроса детето да бъде по-добро от нас? Твърде амбициозна ли съм или просто не ми харесва да виждам това отражение? (второто със сигурност).

Привет :) ~ мисля, че темата е чудесна!

Децата съвсем не случайно се раждат в определено семейство ...обменът е винаги взаимен ; в смисъл ~ както ние /родителите/ възпитаваме детето, така и то нас... в съвсем добронамерен смисъл.
Нормално е детето/децата да притежават определени качества и поведенчески модели на родителите си; това поставя задачата пред всички да "се справят" с това.

Като ~"решение" от личен опит, мога да споделя следното:
~ Любовта, показвана и изпитвана към детето е универсален ключ и лекарство, и за двете страни;
~ както и търпението, което ние, като родители е добре да култивираме в себе си.

* конкретно с моята дъщеричка ~ съзнавам, че качеството упоритост е добре да бъде оползотворено по един по~творчески начин... 

[Deepinside]

енергии/качества/свойства се предават от майката и бащата към децата. Наследствеността не касае само външния вид.
Но с пренаталното възпитание може да бъдат внесени положителни тенденции в характера на детето. Разбира се , общо взето, може да дадем това, което имаме. Затова е хубаво родителите да се готвят още преди зачеване.
Мисля, че бях срещал в смисъл  даже пречистващо гладуване и медитация да се прави.

[beautiful*mind]

Мисля че очакванията и оценките са всъщност препъни камъка във възпитанието на децата.Семейството в което се ражда човек, наистина не е случайно ,.както и грешките и глупостите които прави . Според мен обаче най-голямата човешка грешка е тази да се опитваме да модулираме и форматираме съдбата на децата си, знаейки че тя е неподвластна, да ги предпазим от грешки,знаейки че те всъжност учат.Пък и кой е способен наистина да прозре Божията воля, та да знае кое е грешно и кое -не? Кое е добро и кое не?Аз вярвам ,че най -добрия съветник не човек си е той самия.И най-добрия възпитател.Всеки има вътрешно усещане кое е най-добро за него-най-вече децата.Нашата роля като родители е да научим децата си на любов, да им даден вяра,сигурност че винаги ще бъдат обичани за да постигнат себеусещане като стойностни личности и тогава те ще приемат грешките и несгодите като светофар и пътна карта за ориентация в живота.

[nenaatoa]

"Възпитанието на едно дете започва около двадесет години преди неговото раждане!"

[Dream]

"Възпитанието на едно дете започва около двадесет години преди неговото раждане!"

ох, че хубаво го каза.
сетих се за нещо като притча, което майка ми разказа, когато се роди дъщеря ми. ще я разкажа съвсем накратко:
един човек отишъл при Господ и му рекъл:
- Днес ми се роди. Кажи ми как да започна с неговото възпитание така, че да стане човек.
Господ му отговорил.
- Закъснял си!...

[сребърен облак]

е, хубаво! Ама като сме закъснели, и вече сме ги родили, какво да правим оттук нататък?
Аз например забелязвам, че ме дразни точно това, в което прилича на мен. И работя по въпроса, но не е лесно. Явно имам големи очаквания... И търся начин да проявявам повече търпение. Обаче засега оценявам, че може и много по-добре.

[LOVE & JOY]

Номерът май е  не да "бием" детето, когато започне да прилича на нас, а по- скоро себе си да "набием". Ако ме разбирате.
Децата са коректив. Те ни променям всеки ден.

[HardRockMum]

"Възпитанието на едно дете започва около двадесет години преди неговото раждане!"

един човек отишъл при Господ и му рекъл:
- Днес ми се роди. Кажи ми как да започна с неговото възпитание така, че да стане човек.
Господ му отговорил.
- Закъснял си!...

Мммм, дааа, звучи изключително философско, но за съжаление никак практически.... Иначе нямам нищо против двата цитата. Дори и себе си да набия-това няма да ми помогне на дъщеря ми....
beautiful*mind, съгласна съм с теб, но на мен, както на всяка майка й се ще детето й да не прави поне същите грешки, които е правила тя...Така де, нали затова има еволюция-да се поучим от старите грешки, за сметка на нови такива....

[Вела]

И моята дъщеря по доста неща прилича на мен, но в повечето случаи това не ме дразни. Опитвам се да реагирам според ситуацията. Например и двете имаме дълги коси. Тя иска да я връзвам на една опашка, защото у дома прибирам моята коса на една опашка. Не го е казала, но не беше трудно да се досетя каква е причината всички кукли у дома също да са на една опашка. Реших от време на време да стоя у дома на две опашки, защото на дъщеря ми тази причека и отива много. В резултат и детето започна да ходи на две опашки. В интерес на истината по- неприятно ми е ако повтаря някои от чертите на баща си, които не са сред любимите ми.