За живота без страх

[Евридик@]

Само да не ме обявите за егоцентричка, ама мен понякога наред с останалите майчини страхове, ме е страх на мен самата да не ми се случи нещо, щото кой ще се грижи така добре като мен за мънечкото?!

Това ме кефи Аз пък мисля, че е по-егоцентрично да те е страх близките ти да не умрат преди теб, а не от собствената ти смърт. Защото, мисля си аз, когато някой твой близък умре, ти скърбиш не толкова за него, колкото окайваш себе си и собствената си злочестина, че сега ще ти се наложи да живееш и да намериш начин да се справяш без него. Съдя по себе си, но струва ми се, че се среща често това отношение :)
Колкото до собствената ми смърт, ужасявам се от смърт чрез удавяне. Другото....хм, все си мисля, че мога да го понеса 

[Румен]

И каква стана тя?

Румен, голяма тема отпочвате! За СПОКОЙСТВИЕТО.

Тръгнахме от Спокойствието, минахме през Страха и стигнахме до Смъртта...

Хрумна ми една много елементарна връзка, която сякаш е очевадна.
Всеки страх (или поне тези, за които се сетих) е свързан със страдание и доколкото всяко страдание има за начало някаква грешна мисъл, последвана от грешно действие (и това винаги може да бъде проследено), съпроводени с угризения, май нещата опират до страх от Божието възмездие.
В тази посока виждам и причината праведните хора (или тези с чиста съвест, ако не трябва да звучи много религиозно) да си отиват от този свят без много страдания.
Ако тези разсъждения се приемат като логични, излиза, че избавлението от страха е много лесно - да не правим неща, които са в разрез със съвестта ни, което означавава да правим Богоугодни неща. И готово...

[Christian]

Сьвестта се ражда и поражда от обществото.Тя не ни е заложена природно,добиваме я.Затова мисля,4е пак стигаме до 4овешките ни,ограни4ени разбирания за живот и смьрт.
В гората трябва да убивам,за да оцелея,ако ми се налага и не може да питам сьвестта си,ако нямам такава сьздадена от други хора.
Ако настьпи гражданска война и децата ми няма какво да ядат..няма да крада ли...Ще крада и няма да изпитам никаква сьвест.

Приоритета на природата е да оцелее организма.Няма зло и добро,вси4ко се слу4ва по необходимост.Цьрковните догми за зло и добро ни отдале4иха много от нашата майка,Природата.
Животните нямат сьвест.Ние сьщо сме 4аст от природата.
Разбира се,това го давам като пример в ситуации,които надхвьрлят нормите в обществото,които сме приели.
Не озна4ава,4е мога да си крада и убивам за удоволствие всеки ден ей така...

[LOVE & JOY]

Само да не ме обявите за егоцентричка, ама мен понякога наред с останалите майчини страхове, ме е страх на мен самата да не ми се случи нещо, щото кой ще се грижи така добре като мен за мънечкото?!

Аз буквално се бях поболяла от тази мисъл...    Държа ме повече от половин година в доста тежка форма..Как се измъкнах, не знам.. Сега е по- поносимо.

[Румен]

Е, точно това чувство не съм го изпитвал, но все пак си мисля, че не е задължително да ви притеснява; в края на краищата, възможно е това да ви е помагало (или да ви е задължавало) да се съхранявате, да се пазите, активно, а едва ли е имало нещо друго, което децата ви да са искали повече (освен собственото си оцеляване, разбира се). Може вие да не сте били "бенефициентите" на този страх, а децата ви? Само че те не се притесняват, че ценят живота ви, защото се нуждаят от вас. За да оцелеят. Тогава защо вие трябва да се притеснявате, че цените живота си? За да оцелеете... Заради себе си и заради тях...

[Deepinside]

Според мен, в случай че човек има познание за процесите свързани със "смъртта" (и какво "следва" след нея), страх (поне според мен) не трябва да има. Най-малкото, това че се прекратява функционирането на физическото тяло, не значи изчезване на човека. Не е вярно че никой не се е "върнал оттам". А чрез връщане в минали животи, (което е възможно и без хипноза!), може да настъпи ...преосмисляне на това което се нарича "смърт"

[stelt77]

Mисля,4е 4овек го е страх по скоро от самото умиране като акт,отколкото от смьртта.
Защото,ако можехме да избираме,бихме си избрали  на4ина да умрем без страх от смьртта.

Точно... И тук не говоря само за себе си, а и за близките си и детето си... Т.е. Дийпи не е важно какво следва след смъртта, а какво се случва преди нея... Щото да изгубиш дете е едно, а да го изгубиш по определен начин е съвсем друго...
Надявам се се сещате какво искам да кажа, без да давам примери...

[feather]

В тази посока виждам и причината праведните хора (или тези с чиста съвест, ако не трябва да звучи много религиозно) да си отиват от този свят без много страдания.

Едва ли има такава зависимост/връзка, или поне не съм срещала нещо такова описано (страданието да е пряко свързано с изкупление - един вид наказание). Иначе би се превърнало в най-обикновен пазарлък - "ще живея праведно, за да не се мъча.."
По-скоро си мисля за нуждата от някакво осъзнаване... или пречистване...

[LOVE & JOY]

Сьвестта се ражда и поражда от обществото.Тя не ни е заложена природно,добиваме я.Затова мисля,4е пак стигаме до 4овешките ни,ограни4ени разбирания за живот и смьрт.
В гората трябва да убивам,за да оцелея,ако ми се налага и не може да питам сьвестта си,ако нямам такава сьздадена от други хора.
Ако настьпи гражданска война и децата ми няма какво да ядат..няма да крада ли...Ще крада и няма да изпитам никаква сьвест.

Крис, аз доколкото те познавам, мисля, че по- скоро би  отрязал от ръката си, отколкото да откраднеш или да убиеш..Недей заблуждава народа.


По последните постинги и аз да изкоментирам: Да, вярващият в Бог  ще се хване за вярата, но атеистът за какво ще се хване? Неговата борба не е ли по- трудна? Но всъщност никой не може да каже, кой път е по- правилен..

[Deepinside]

Крис, аз доколкото те познам, мисля, че по- скоро би  си отрязал от ръката си, отколкото да откраднеш или да убиеш..Недей заблуждава народа.


По последните постинги и аз да изкоментирам: Да, вярващият в Бог  ще се хване за вярата, но атеистът за какво ще се хване? Неговата борба не е ли по- трудна? Но всъщност никой не може да каже, кой път е по- правилен..

законите на кармата могат да касаят и вярващи и атеисти. Има общ закон на причина и следствие - някой път трудности и мъчнотии, дори болести може да са начин, по който кармата от минали животи се "изгаря" и човек да го е приел като преживяване още преди да се роди. Повечето неща може за сега да не помним - но те са в нас - и подсъзнателно може да действа. колкото повече се развива интуицията и възприемането на нещата по вътрешен път, толкова по-спокойно може да преминава човек през някои преживявания - има "ФАР", осветяващ...

[LOVE & JOY]

Дийп, а ако не вярва човек и в прераждането? За това говорех..Лесно ли ще му е? Как се "събужда" такъв човек? А може ли да е събуден и да не вярва нито в прераждането, нито в рай, ад..?

[Deepinside]

Дийп, а ако не вярва човек и в прераждането? За това говорех..Лесно ли ще му е? Как се "събужда" такъв човек? А може ли да е събуден и да не вярва нито в прераждането, нито в рай, ад..?

според мен във фактите няма смисъл да се вярва, те може да се използват рационално(а отхвърлянето на факти предпочитам да не коментирам)
За прараждането има факти, въпреки че официалната християнска теология го отхвърля.
За мен някои неща в тази връзка в една или друга степен са факт от личен опит. Смята се, че за сега е по-добре хората(поне по-голямата част от тях) да не знаят за миналите си прераждания, за да не натоварва това психиката им.
Ако човек има развита достатъчно вътрешна сила и е готов за това знание, то може да е много ценно. представете си да можете да ползваре всички умения и знания, придобити от хиляди години живот на Земята, така, както ползваме таблицата за умножение. Това знание подсъзнателно го имаме и също може да влияе, но има все пак разлика.

Според Рудолф Щайнер има орган, който е от значение и чрез който хората в бъдеще ще могат да си спомнят миналите животи. А ние сега може да се подготваме за това, и за знанието което имаме от миналото. (с пречистване, медитация, концентрация)
ето един текст от негова лекция:

Важен момент за умрелият човек е този, непосредствено следващия след смъртта. Той продължава дълго време - часове, дори дни. В това състояние пред душевния поглед на починалия преминават, като на огромен екран спомените, целия негов живот в последното му въплъщение. Това става след смъртта с всеки човек. Своеобразието на този екран във вида, в който се явяват на човека непосредствено след неговата смърт се състои в следното: на него като изтрити са всички преживявания, които субективно е усещал човек по своя жизнен път. Всичките наши, най-различни преживявания биват свързани с чувството на радост, болка, душевен подем и печал. Нашето външно съзерцание винаги е било съединено с вътрешния живот. всички радости и огорчения, които са били свързани с картината на живота, при спомените след смъртта отсъстват. На този екран човекът съзерцава толкова обективно, както гледа картината в музея. Ако на картината е изобразен печален, изпълнен с мъка човек ние гледаме на него също обективно. Ние може да съчувстваме на неговата скръб, но болката, която изпитва този човек не усещаме. Така е и с картината от този екран, който ние съзерцаваме веднага след смъртта: той се разгръща пред нас, и в поразителни макар и много кратки, промеждутъци от време ние виждаме всичко, което се е случило с нас в живота чак до най-малки подробности.
Като правило, отделянето на физическото тяло от етерното във живота обикновено намира място само при посветените. И все пак има такива мигове, когато етерното тяло което рязко се отделя от физическото тяло. Това се случва, ако човек изпита дълбок стрес - например, когато пада отвисоко или потъва. Силният шок прави в такива моменти и възможно своеобразно отделяне на етерното тяло от физическото. Като последствие на това в такива мигове целият предишен живот застава като спомен пред душевния поглед на човека. Тук имаме малка аналогия с това, което става след смъртта.
Случва се и частично отделяне на етерното тяло от физическото, когато някой орган отича. Ако, например, когато изтръпва ръката, ясновиждащият може да наблюдава, как етерната част, съответствуваща на ръката, увисва като ръкавица. По същия начин "увисва" частите на етерния мозък, когато човек е под хипноза. От това, че етерното тяло действа с физически дребнички иглички, в изтръпнали член възниква чувство на бодежи.
След изтичане на времето, когато етерното тяло остава свързано с астралното, при това, че те заедно са се отделили от физическото, настъпва момент, когато астралното тяло заедно с всичко, което съставят висшите членове, се отделя и от етерното тяло. Когато се отдели етерното тяло, този екран на спомените угасва. Но в човека остава нещо от това, не всичко се изгубва. Това, което би могло да се нарече етерна, или жизне-на субстанция се разтваря в мировия етер, но остава една есенция, която вече не напуска човека в неговия по-нататъшен жизнен път. Човекът взема със себе си като един вид екстракт от екрана на своя земен живот и го пренася в следващото прераждане, дори и ако после той да не може да си спомни за това. Това, което се образува от този екстракт на споме- ните, конкретно-реално се нарича причинно тяло. Всеки земен живот добавя нова страница в книгата на живота. Това увеличава жизнената есенция и способства за това,- само ако миналите животи са били плодотворни - следващият живот да се развие по съответен начин. Тук е причината за това, че човешкият живот може да бъде богат или беден на таланти, способности и т.н.

[stelt77]

Малко се отнесохте ми се вижда...   

[Deepinside]

Малко се отнесохте ми се вижда...  

"Вечните ловни полета" ли? 

/"всичко виждам и чувам"/
 

[stelt77]

Темата беше за живота без страх, а не за живота "отвъд границата"...   


П.С. Вас в ловните полета няма да ви допуснат...    Особено тебе...