За живота без страх

[Deepinside]

Темата беше за живота без страх, а не за живота "отвъд границата"...   


П.С. Вас в ловните полета няма да ви допуснат...    Особено тебе...  

за какво му е на един вегетарианец да ловува 

някои разглеждат страха от смъртта като доста сериозен фактор в поведението/дори на подсъзнателно ниво/
В тази връзка неговото преодоляване може да е съществено 

[stelt77]

някои разглеждат страха от смъртта като доста сериозен фактор в поведението/дори на подсъзнателно ниво/

В темата "За живота без страх", не се ограничавай само до страха от смъртта...   

[Deepinside]

копривата се свързва с Марс и качеството смелост.
в хомеопатията използва ли се потенциирана и ако да, за какво:)

[Румен]

Потенцираната коприва си има 'запазено място' в хомеопатията.
Ползват се няколко вида коприва, но най-вече Urtica urens.

Основните клинични състояния, при които е показана, са:

Алергични реакции, уртикария, ужилвания от насекоми, еризипел, еритема, изгаряния първа степен
Агалактия (недостиг на кърма) и изобщо проблеми с кърменето
Анемия, Кръвоизливи, Менорагия (обилно менструално кървене)
Ревматични състояния, Подагра 
Бъбречни колики, Бъбречни камъни, Пясък в урината

Според Робин Мърфи, автор на Lotus Materia Medica, Urtica има връзка с Марс, Луната и Сатурн.
Не ми е много ясно какво означава тази връзка, но съм почти сигурен, че ако се погледне в китайската традиционна медицина и астрологията, ще се окаже, че тези планети имат връзка с кръвта, бъбреците, ставите и млечните жлези.

Психо-емоционалната картина на Urtica е много слабо проучена.

[Deepinside]

Румен, благодаря, свързани са нещата

[LOVE & JOY]

Но в човека остава нещо от това, не всичко се изгубва. Това, което би могло да се нарече етерна, или жизне-на субстанция се разтваря в мировия етер, но остава една есенция, която вече не напуска човека в неговия по-нататъшен жизнен път. Човекът взема със себе си като един вид екстракт от екрана на своя земен живот и го пренася в следващото прераждане, дори и ако после той да не може да си спомни за това. Това, което се образува от този екстракт на споме- ните, конкретно-реално се нарича причинно тяло. Всеки земен живот добавя нова страница в книгата на живота. Това увеличава жизнената есенция и способства за това,- само ако миналите животи са били плодотворни - следващият живот да се развие по съответен начин. Тук е причината за това, че човешкият живот може да бъде богат или беден на таланти, способности и т.н.

Други автори го наричат "Висш Аз", с когото, ако загубим връзка, можем да се набъркаме в големи каши.

[Андреана]

Според мен, няма човек на земята който да не се е страхувал поне малко от смъртта и от загуба на близки хора.
Това са нашите инстикти за самосъхранение, и този инстикт е вроден у всеки човек.Неизвестното също си казва думата тук.
Може да му се стори на някои налудничево, но съм била и от другата страна, повярвайте ми страха  не е изчезнал съвсем при мен от смъртта.
Мисля, че е нормално всеки от нас да носи този страх, иначе щяхме да отпрашим нагоре с бясна скорост при първата трудност.

[Румен]

Андреана,
постът Ви е толкова сладичък. Не знам защо останах с това впечатление или по-скоро усещане. Може би защото звучи като размисли на малко, сладко детенце.

Подчертавам, че това, което ще кажа, ще бъдат идеи на човек, който няма опит с умирането. Така де, още съм от тази страна...

Напротив, аз съм убеден, че има хора, които никак не се страхуват от смъртта, дори съм срещал няколко такива. Със загубата на близки нещата стоят по-различно, разбира се.
Но и в единия, и в другия случай, ако се вгледаме много внимателно, ще видим, че нещата не опират точно до страх от смъртта.

Когато си мисля, че изпитвам страх от смъртта, аз всъщност изпитвам нежелание да преживея страданията, болките преди... Момента. Защото самият Момент е не само безболезнен, а нещо повече - той е избавлението от болката. Ние си мечтаем за нещо, което да ни избави от страданието, но да е такова, че да не е невъзвратимо. Което означава рано или късно отново да се озовем в положението на страдащ. Защо не искаме да избавим навеки от страданието? Не знам... Маса народ пият всякакви гадни медикаменти, само защото им обещават, че ще ги избавят от страданието 'завинаги'...

Когато се страхуваме да не изгубим близък (да пази Господ!), забележете, винаги стигаме до въпроса (задаван през сълзи) "Какво ще правя без него?"
Т. е. ако трябва да сме честни, ние всъщност окайваме себе си. Мисля, че това е нормално и никой не бива да се упреква, че е така.

И, Андреана, колко абсолютно сте права в последното си изречение.
Ако не беше страхът от смъртта, нямаше да има какво да ни задържа "тук" насила, силово.
Може би, точно в това е смисълът да съществува този страх.

А защо трябва да сме "тук" е вече друг въпрос - прекрасен, красив въпрос...

[Андреана]

Андреана,
постът Ви е толкова сладичък. Не знам защо останах с това впечатление или по-скоро усещане. Може би защото звучи като размисли на малко, сладко детенце.


А защо трябва да сме "тук" е вече друг въпрос - прекрасен, красив въпрос...

Не зная, може би защото казах това което чувствам, а и това че съм била от другата страна звучи малко наивно -признавам.
Но като цяло хубаво е човек да не убива детското в себе си, защото това му дава криле както и вяра.
За земните разбирания съм на възраст в която човек би трябвало да се е разделил с доста от илюзиите си и вярата в приказки, фей и митични герои.
Съгласна съм с всичко което сте написал, само с едно не изцяло. Да, някои хора твърдят, че не се страхуват от смъртта но то е само защото тя не е застанала образно казано до тях. Аз също съм имала моменти когато не съм се страхувала от нея  и то е когато съм смазана от нещо, дори съм я желаела, но това трае само докато искам да избягам и в нея  виждам единственото си спасение. Оправят ли се нещата и смъртта става нежелана.
Мисля, че може би ще се съгласите, още повече, че сте лекар и сте виждали предполагам много пъти страха от смъртта в очите на пациентите си и надеждата за чудо.
Смъртта и сбогуването имат нещо общо, и при двете чувството за край е малко или много стресиращо, а защо не и плашещо, и двете обаче ги чувстваме когато станат факт или малко преди събитието да се случи.
   А защо трябва да сме тук -наистина е прекрасен , красив въпрос .