Проблеми при децата в училищна възраст и как да се справим правилно с тях

[feather]

Искам да напиша няколко уводни думи, с които да изразя бладарността си за това, че имам този прекрасен дар - моята дъщеря, вече четвъртокласничка. Тя е най-големият ми, така да се каже "вътрешен", учител. С раждането и моя безгрижен, отдаден на радостта от красивите неща в живота, период приключи. И започна този на натрупването на знания, свързани с отглеждането и възпитанието, които ми донасят много, много радост. Но и доста трудности, които ме карат да чета и да търся допълнителна информация.

Тук е мястото да благодаря на една, много близка до моите възгледи и житейска концепция, жена (дано да ме чете), затова че много ми помага и ми препоръчва хубави книги. Искам да споделя високата ми лична оценка за една от тях, която още с отварянето, ми направи изключително силно впечатление. Освен това е оценена най-високо (и преведена на 30 езика) от изданието "Справочник за книгите за самопомощ". Казва се "Детето и ние" на Хаим Гинът
[url http://www.books.bg/book.php?-&ISBN=9789543213948[/url]

Децата са много различни. Четейки за тези, наречени "Индиго" намерих много общи черти с моето дете, а може да няма нищо общо, не знам.. Може би защото и аз самата съм "различна". Но за разлика от детето си,  не се чувствам изолирана и успявам да си намеря приятели, с които си споделяме и помагаме взаимно. Обаче, житейския път на едно дете на 11г., е все още доста кратък и протича в ограничен кръг на общуване. Никой родител не би бил щастлив неговото "различно" дете да живее отхвърлено и в самота. Точно това е повода да създам тази тема, може би и други родители като мен имат нужда от помощ и подкрепа.

Не знам защо, но тази седмица ми се струпаха доста проблеми покрай детето, и се наложи да ги решавам в движение, без да съм подготвена, за да имам достътчно време да мисля и чета. Предполагам, че на много от вас се случва също. Вчера след училище, дъщеря ми ми разказа, че нейна съученичка и се подигравала. Всички знаем, колко са жестоки понякога децата. Аз обаче много се старая да науча моето да не отвръща на ударите, а да се опитва да се пази и защитава, без да съди и да се подиграва. Та, подигравките към нея са много и различни - от цвета на бельото и (събличат се заедно по физическо) през храната, която пращам, за да не яде боклуци,.. и странностите на самото дете, до.. точно тази много подла подигравка - сега ще опиша за какво иде реч.

Имах нещастието да попадна на майката на това момиченце в бг-мама, когато търсех училище за смяна тази есен и пуснах въпрос за настоящото. Разменихме си няколко ЛС, оказа се, че децата ще бъдат дори в един клас. Сега обаче, тази майка рови и чете в темите, където пиша и явно го използват за забавление вкъщи. Детето казало на дъщеря ми, че майка и ме чете във форума и ми се смее. А моето дете нито знае къде, нито какво пиша, и не е успяла да ме/се защити. Първоначално не обърнах внимание - обясних и да не обръща внимание, обаче после се замислих, че това ще подкопае много личната и самооценка, и може да задълбочи и без това лошото и самочувствие на "различно" дете. Особено ако това продължи и за в бъдеще. Знаете, че ни обявяват за сектанти, в общи линии.. така звучим на останалите. Затова се реших на една стъпка, с доста голям компромис по отношение на личните ми морални ценности, и написах на майката ЛС. Естествено почти не спах тази нощ, дълго след като го пратих мислих дали съм постъпила възможно най-правилно, но поне ми помогна да преодолея гнева си. И дано не ми се наложи наистина да стигна до там да избирам между благото на детето ми и това да изпълня заканата си. :((

Ще го изтипосам тук за тия, които са по-любипитни.
Може би ще си проличи колко бях афектирана.. по изядените в  бързината букви тук-таме. :))

Може би ще ти прозвучи доста крайно и грубо това, което ще прочетеш, но повярвай ми рядко си поволявам лукса да се отнасям така с което и да е човешко същество. Освен това, не се сетих за по-подходящ начин да се изразя така, че да ме разбреш правилно.

Не знам кои от постовете ми тук ти се видяха толкова глупави и смешни, не ми пука и как се забавлявате вкъщи, нито ме интересува методиката ти за възпитаване на деца (ако изобщо има такава). Но намирам за крайно арогантно и жестоко невръстната ти дъщеря да ми се подиграва пред моето дете, което не знае какво съм писала и не е в състояние да ме/се защити! И аз отдавна съм разгледала какво и къде пишеш. Но за разлика от теб не бих си позволила да коментирам нещо, което, от моята ограничена гледна точка, не познавам. Особено пък пред децата и във вид на подигравка. За Дюкан и последователките му имам мнение, което едва ли би ти харесало, а камо ли пък на детето ти. Но аз по принцип не си позволявам да се подигравам и да съдя хората, така възпитавам и детето си.

Но хора различни - пътищата ни очевидно няма къде да се пресекат, както стана ясно. Бъди така добра да се постареш и тези на децата ни да не се пресичат. Защото, по мои лични съображения, не смятам за възпитателно да уча дъщеря си да отвръща на плесницата с плесница. Но ако се наложи да я защитя, няма да се поколебая да използвам всякакви средства. Дали няма да бъде интересно на съучениците им да се запознаят отблизо с някои доста пикантни снимки, които се развяват из твоите постинги тук, а вече са и на компа ми? Как мислиш?

Надявам се това да е написано на достъчно достъпен за теб език.

П.П. Не обичам ситуациите, които ме карат да нарушавам принципите си (дори и в писмен вид), да се налага да заплашвам и да бъда жестока, но тази в училището просто ме принуди.

Ще се радвам на вашите коментари и държа да са откровени - приемам и критика. :))
А по този повод обмислям да пусна тема за хомеопатичния подход в психологията, с препратка към тази тема. Мисля си, че ще е много полезен за всички, тъй като е напълно избегнат риска от даване на погрешно лекарство. И много хора, които имат дори малко опит в психологията, биха могли да го ползват без да карат специален хомеопатичен курс.

[Christian]

Мулти,
Историята за детето ти е ежедневие днес в училищата.
На твое място даже бих постьпил и по грубо.Понеже знам *ти сьщо* какво би донесло подобно унижение на едно дете сьм готов на много неща за да го спра.
Има методи,които помагат като например да научиш детето си на директна бльфираща конфронтация.
Т.е да има готов онемяващ отговор за другите,които се подиграват.
Но знам колко е трудно за едно дете на 11 год.

Книгата и писателят ги знам.Лично не го одобрявам много защото има подвеждащи методи,даже бих казал скрити манипулации за отглеждане на роби и смирени души.
Ще сложа и от мен 2 линка за него.

http://www.eqi.org/ginott.htm
http://www.hagalil.com/archiv/99/10/1999-02.htm

[feather]

Крис, много работя с нея, за да не позволя да и сринат самочувстието. Но това я прави още по-саможива и доста самотна.

Ако знаеш какво ми написа въпросната майка в отговор:

И между др ако разбереш какво се пише по лексиконите за Ани ще се ужасиш, поведението и се разли4ава от това на др деца в класа и това ги дразни - помисли и върху това.

Децата не си дават сметка колко са жестоки, докато не го изпипитат на свой гръб - да получат същите обиди и подигравки. Но е така просто, защото са първосигнални и откровени. После като възрастни стават лицемерни (иначе си остават същите) и спират да го показват толкова директно.

Знам, че не се толерират "различните" деца, и въпреки, че моята дъщеря е много ранима и чувствителна, а това я прави още по-уязвима, продължавам да я уча да не постъпва така, както не би искала да постъпват с нея. Доколкото познавам детето си, а вярвай - така е, не е агресивно и не би дразнило някого умишлено. Ако има нещо такова, бих се радвала на обратна връзка от родтител или дете, за да работя с нея върху този проблем, а не да си затварям очите и да оставя сама да се бори в джунглата от всякакви примати, за да се изравни и да се бори с тях на тяхното ниво, само за да оцелее. Опитвам се да и създам някакви морални и етични ценности.

А коментарът на мъжа ми е следния - защо изобщо се занимаваш с тях. Той е на мнение, че няма защо да подтиквам детето да общува с такива деца. Но те болшинството са такива, защото самото общество е болно.
Може би наистина е добре да го послушам и да намеря време и начин да се събираме по-често с наши приятели, чиито деца са като моето.

Но проблемът в училище.. ще остане висящ.

[Вела]

multimodal, това, което си направила е съвсем естествено. На твое място обаче бих проверила първо писмото за правописни грешки и после бих го пратила. На всички ни е ясно как се лесно се пропускат букви на клавиатурата без връзка с писмената култура на личността, но това може да стане още един повод за подигравка по твой адрес. Надявам се заплахата ти да свърши работа и да спре нападките срещу теб пред дъщеря ти. Това няма да промени отношението на съученичката и към нея. Мисля, че едно дете на 11 години може да пази тайна и подигравките у дома им по твой адрес могат да продължат с указанието да не се повтаря нищо в училище. Децата могат да бъдат много жестоки без да го осъзнават. Особено ако подражават на родителите си. Както се казва -" Прости им Господи, те не знаят какво правят". Най - добрият вариант е да се опитаме да намерим баланс между личните си възгледи и общоприетите, за да могат децата ни да се чувстват по- добре в обществото.

[feather]

Вела, ясно ми е какво мога да очаквам, лицемерието е само още един недостатък. :))

Децата не си дават сметка колко са жестоки, докато не го изпипитат на свой гръб - да получат същите обиди и подигравки. Но е така просто, защото са първосигнални и откровени. После като възрастни стават лицемерни (иначе си остават същите) и спират да го показват толкова директно.

Училищната система е нещо страшно, пазете децата си и ги учете да се защитават. Аз още водя борба със себе си дали постъпвам правилно, като я възпитам по християнски, да не отвръща на удара. И не ми идва на ума как да постъпя, за да не правя компромиси с тези изключително важни неща. От друга страна се страхувам това да не попречи на детето ми да се развива и системата да го унищожи и смаже. Знам, че има начин, но още го търся. И много, ама много се надявам на вас и вашите идеи..

[valko]

Аз лично имам следния проблем - винаги са ме учили кое е правилно и кое е редно, но никой не ме е учил да се защитавам. Минала съм по трудния път на оцеляването и си нося последиците. "Не им обръщай внимание - те не са прави" не върши работа за малки деца. И понеже не знам как се действа в подобни случаи не мога да науча и детето си да се защитава и да остава цяло. Това много ми тежи и чета непрекъснато, за да намеря отговори. Май досега не съм открила подходящ. в този смисъл, не знам доколко бих била полезна в подобна тема.

Честно казано, бих се радвала, ако бях дете и майка ми бе постъпила като теб. Лично аз бих спестила конкретните заплахи, но както казах по-горе не съм много добра в самозащитата.

Имам подобни проблеми с моята дъщеря и детската градина... Ще следя темата и ще се включвам, когато имам какво да кажа.

[Christian]

И между др ако разбереш какво се пише по лексиконите за Ани ще се ужасиш, поведението и се разли4ава от това на др деца в класа и това ги дразни - помисли и върху това.

*Даа,помислих и мисля,че другите деца не са в ред щом ги дразнят нормални неща.Така,че помислете вие за психолог.*

[valko]

За лексиконите на тази майка бих и казала, че би следвало тя да помисли за детето си и за ценностите си, щом различните го дразнят, но няма смисъл да се води този разговор в тази посока.
За мен притеснителното е, че Ани също чете тези лексикони и започва да мисли за себе си по този начин - аз съм странна, което води до още по-голямо отдръпване и затваряне в себе си. Получава се затворен кръг, от който детето трябва да бъде изведено, защото то няма опитност да се изведе само или да се предпази от попадането в него. Струва ми се, че това е спешното нещо, което трябва да се направи. Въпросът е как?

[feather]

valko, на майката написах, че няма да се напъвам да напъхам Ани в някакъв калъп, само за да е като всички други.
Оставила съм я да намери свой собствен начин, за да не загуби реалната си самооценка, и да се справи с това сама. Но забелязвам, че колкото е по-ниско нивото на един човек, толкова повече си позволява да съди и да се подиграва. За един възрастен това не е проблем, но децата нямат изграден инстинкт за самосъхранение и може да им бъде нанесена непоправима психична травма. Това се опитвам да предотвратя.

Права си, че няма смисъл от този разговор. И мъжа ми така смята.
Вероятно трябва да се мисли в посока как да подготвим децата си за оцеляване в обстановка на безнравственост и липса на ценности.
И аз не знам как.., а очевидно проблемът е акутен.

П.П. За щастие досега на Ани не е попадал никой от тези лексикони, но как ли ще се справя, ако се случи..
Направо не ми се мисли.

[feather]

Лично аз бих спестила конкретните заплахи, но както казах по-горе не съм много добра в самозащитата.

И на мен не ми се искаше никак, но просто ми се наложи да сляза на нейното ниво, за да разбере какво искам да и кажа. Не че се получи нужния ефект... Предпочетох го пред това да напътствам детето ми да ползва подобен подход.

Ако някой има идея как се оцелява в среда на агресия, без да се налага да отвърнеш по същия начин, ще се радвам да го сподели.

[Вела]

 multimodal, чела ли си Подсъзнанието може всичко за деца. Там има примерни утвърждения, които да се правят от децата. Може да ти хрумнат някакви подходящи утвърждения, които да позволят на детето ти да оцелее без да преживява тежко отношението на съучениците си.

[feather]

Не съм чела тази за децата, но сигурно ще го направя, ако може да ми помогне.

Много работя над това тя да може да си създаде реална самооценка и да не позволява подобни случки да провокират у нея ниско самочувствие. Но това няма да спре нападките от страна на децата, които вече я смятат за странна птица. И не знам доколко ще е подготвена да прочете някой от тези лексикони, въпреки всичките ми усилия..

Детето ми ще оцелее, бъди сигурна.
Но това с какво ще и помогне да се социализира, да има приятели, да не се чувства самотна и отхвърлена?

[Вела]

...Но това с какво ще и помогне да се социализира, да има приятели, да не се чувства самотна и отхвърлена?

Едното от примерните утвържденията на Кехоу за деца е точно за завързване на приятелство. До колкото помня имаше описан конкретен случай за дете, което нямало приятели.

Другото, което ми хрумна е да помолиш за помощ ангелите. Според авторката на книгата Лекуване с ангелите те са особено отзивчиви, когато молбата се отнася за деца.

[Бенджи]

Да, книгата на Джон Кехоу е от помощ, определено.

И ние имаме подобни проблеми с щерката /на 8г. е/ в училище.

Тя е много свито и срамежливо дете, не е контактна, по -затворена е. Винаги е била най- добрата ученичка.

Миналата година в първи клас, проблемите бяха свързани точно с адаптацията в училище, с това, че няма приятелки там.

Тази година е станала много агресивна, има открити конфликти с деца от нейния клас, хапе, обижда ги, използвайки "мръсни" думи. Естествено, че не е възпитавана да отвръща по този начин и никога до сега не е.
Сега има най- добра приятелка, не е вече сама, но мисля, че точно това приятелство й влияе зле. Другото дете я манипулира. И тя е готова на всичко само и само да има приятелка, да не е самотна и отхвърлена от масата. Да е като другите.

В класа са пет момичета, разделени на две враждуващи групи. Бият се, хапят се, обиждат се, хващат се за косите, хвърлят си помагалата през прозореца, късат си тетрадките....И най-често се оказва, че всъщност, нейните неща или тя, лично, е най-пострадалата...

На всеки по-сериозен конфликт реагира със заболяване - вдига температури и й е зле. С оставането вкъщи за два дни се нормализира всичко.
Трудно споделя с нас.

Има контакти с други деца, има приятели сред децата на наши приятели, с които се събираме често, но няма приятели в училище, деца, живеещи наблизо, с които всеки ден да са заедно...Това с виждането веднъж седмично просто не върши работа.
Насърчаваме контактите й с деца, които харесва, извън училище. Знам, че търси приятелства и това, че е аутсайдер я подтиска много.

Няма такова отношение между децата на приятелските ни семейства, независимо от успехите им в училище, от справянето им или пък трудностите им, от различното и индивидуалното... Родителите, с които общувам, т.е. наши приятели, се радват когато чуждото дете се справя добре и дават разумни съвети при наличие на някакъв проблем.
Не съм чула при контакти с тези деца, /понякога се събират заедно шест и повече деца/, да използват мръсни думи, да се обиждат по неприемлив начин, еее има конфликти, естествено, но в повечето случаи се разрешават помежду им.

Малко по-малко се поуспокоиха, за сега, нещата.
Много си говорим, опитваме се да прекарваме много време заедно и получава често искрени похвали за неща, които е направила. Гледаме да ги събираме по-често с децата на приятели, с които си допадат и се разбират. Много е доволна. 

[feather]

Вела, детето ми няма проблеми с общуването, или поне аз не съм забелязала, но мисля, че я познавам доста добре.
Разликата и с другите деца се корени в ценностната система, която съзнателно изграждам от години.
Например ние вкъщи намираме за не достатъчно педагогично да позволяваме на детето да робува на суетата, продиктувана от някой друг, и на измислените ценности.. като да имаш последен модел телефон или МП3. Съучениците и от това се интересуват. Тя има и едното и другото, но точно колкото да и вършат работа, без изхвърляне, и само за да не я възприемат съвсем като сектант – ако питаш мен! Това не са нейните интереси. Тя обича животните и природата изобщо - купуваме и книги и списания, обича да рисува – има доста скъпи моливи, пастели и бои (от сестра ми в Германия), обича да пише – потърсихме и намерихме - водим я на литературно студио, където тя ходи с огромно удоволствие. Даже са и отпечатели един разказ във вестника, който издава Двореца на децата. Това я прави щастлива – но няма с кого да го сподели..

Отделила съм толкова време да се боря с рекламите, "модерните" неща и изобщо с порочния модел, който се натрапва на децата в нашето съвремие. Това отдавна е променило представите и за доста неща. Така че, това което се случва сега, е резулатат на моите лични усилия да я направя по-здрава, по-умна и по-добра. Но не очаквах, че бих могла и да навредя по този начин. Не бях подготвена, признавам си. Не съм допускала, че рискувам толкова много!

Сега ми предстои още по-сериозна битка - да я науча как да живее с тия ценности в това време и в това общество. И дали не сгреших, ако те ще и попречат да бъде щастлива..?
Доста тежка задача.