Проблеми при децата в училищна възраст и как да се справим правилно с тях

[feather]

Сега има най- добра приятелка, не е вече сама, но мисля, че точно това приятелство й влияе зле. Другото дете я манипулира. И тя е готова на всичко само и само да има приятелка, да не е самотна и отхвърлена от масата. Да е като другите.

Бенджи, не знам дали това не е по-добрия вариант въпреки всичко. Знам колко се притесняваш какво ще се случи с детето ти след подобно приятелство. И напълно те рабирам.
Дано, като споделяме и се подкрепяме тук, майките с еднакви разбирания и еднакви проблеми, да намерим общо решение как да помогнем на децата ни да бъдат щастливи, без да изгубят нещата, на които ги учим.

[valko]

Мултимодал, а Ани как реагира на ситуацията в класа? В смисъл, чувства ли се отхвърлена, самотна...изобщо какво споделя за отношенията си със съучениците? има ли някаква ответна реакция у нея - /авто/агресия, затваряне?
 
Питам, защото понякога ние родителите приемаме по-трагично нещата, отколкото децата... а понякога е обратното.

[Deepinside]

според мен манипулиране и "приятелство на всяка цена" не е желателно, доколко е истинско то...

[Румен]

Сложна тема, разбира се, но е едно е безспорно - веригата агресия-ответна агресия-ответна агресия-ответна агресия-ответна агресия........... ТРЯБВА да бъде прекъсната. Защото след втората 'врътка' всеки агресор е и жертва и обратно.

Ако сте научили детето си да Ви гледа през собствените си очи, а не през тези на другите деца и майки (а не се съмнявам, че точно на това го учите), то ще премине през трудния период и ще бъде по-силно и по-научено. (С Божията и с Вашата помощ, разбира се.) Само дето това Вие самата може да го научите чак след 10 години - когато вече порасналата Ви дъщеря Ви каже: Благодаря ти, че тогава не ме насъскваше.

А иначе мисля, че ако дъщеря Ви е "животинско" лекарство, може би така или иначе ще си влезе в битката за оцеляване; ако е "растително", не й трябва война; ако е "минерално... мммммм, предполагам, че ще загърби конфликта с лекота.
 

[Бенджи]

според мен манипулиране и "приятелство на всяка цена" не е желателно, доколко е истинско то...

Да, разбира се. Затова се и опитваме да ограничим контактите й с това дете. 

Аз мисля, че страдат преди всичко различните деца, различни по интелект, начин на живот, култура, музика, възприемане на света и околните, възпитание, оттам и начин на обличане и начин на хранене, ако щете и начин на лекуване...

[Deepinside]

малко тъжно може да прозвучи, но ако е трудно за контакти навън, поне родителите може да се опитат да компенсират сами някои неща - със занимания, разходки , общуване, и за детето да има топлина, която да му помага и навън. И е важно според мен самото дете да има разбиране в някаква степен какви са причините за някои неща, да има постепенно свой център освен думите на родителите, но това вече може да зависи и от възрастта.

[feather]

Мултимодал, а Ани как реагира на ситуацията в класа? В смисъл, чувства ли се отхвърлена, самотна...изобщо какво споделя за отношенията си със съучениците? има ли някаква ответна реакция у нея - /авто/агресия, затваряне?

Ние сме доста близки с нея, а тя, по стечение на обстоятелствата, се научи да споделя. Защото знае, че ще получи порция утеха и съвети. Мисля, че повечето неагресивни деца биха реагирали със затваряне, ако нямат, или не знаят с кого/как да споделят. Имахме един инцидент още в самото начало на 1-ви клас (в предишнто училище), който ми даде повод да поговорим защо някои деца постъпват зле и са агресивни. Не че това е утеха..

Не съм я учила, а и не и идва отвътре да е агресивна, но изпитва естествен гняв, който не знае накъде и как да насочи. Обикновено, когато ми разказва за случката - той се облича в думи. В новото училище има няколко деца, които съвсем нарочно я дразнят и обиждат. Момиченцето, за което споделих, не е от тях, а от останалите, които припяват. Майката, след поредица ЛС, все пак обеща да не се повтаря, говорила е с нейното дете. 

Но постоянните подмятания и подигравки много я тормозят, щом всеки ден ми споделя подробно за тях. Не помни какво точно са и казали, но помни децата, които я обиждат. Аз познавам индиректно 3-4 от тия деца. Иначе не е злопаметна, склонна е да прощава. Но е самотна, това не го отричам - стреми се да намери приятели и има нужда да общува.

според мен манипулиране и "приятелство на всяка цена" не е желателно, доколко е истинско то...

Да, разбира се. Затова се и опитваме да ограничим контактите й с това дете. 

Аз мисля, че страдат преди всичко различните деца, различни по интелект, начин на живот, култура, музика, възприемане на света и околните, възпитание, оттам и начин на обличане и начин на хранене, ако щете и начин на лекуване...

Това е цената, която повечето деца плащат за приятелство. Тъжно, но факт.

Сложна тема, разбира се, но е едно е безспорно - веригата агресия-ответна агресия-ответна агресия-ответна агресия-ответна агресия........... ТРЯБВА да бъде прекъсната. Защото след втората 'врътка' всеки агресор е и жертва и обратно.
Ако сте научили детето си да Ви гледа през собствените си очи, а не през тези на другите деца и майки (а не се съмнявам, че точно на това го учите), то ще премине през трудния период и ще бъде по-силно и по-научено. (С Божията и с Вашата помощ, разбира се.) Само дето това

Никой не я е учил, тя има собствена, индивидуална преценка - доста по-особена от тази на другите хора/деца, които са по-земни и практични. Понякога се ядосвам, защото не знам как да я накарам да осъзнае някои съвсем очевидни, реално съществуващи факти. За нея времето, и чисто практичните неща, нямат значение. Има собствена визия и е много любопитна - това я води в живота. Отдавна не позволява някой открито да я манипулира - дори и аз. Срещам голям отпор за всичко, което тя не смята за важно.

Определено не е животинско лекарство - няма състезателност и желание да се изяви, няма конкуренция, няма и капка агресия. Нейната война е мирна - просто прави, това, което си е наумила. Оказва се доста "костелив орех" - дори аз, която съм и майка, и на която поне 5 пъти на ден казва "обичам те", не успявам да се справя с нейното упорство. :)) Странна смесица между саможив, и в същото време нуждаещ се от контакти, човек. :)

[valko]

Четох разни неща за справяне с отхвърлянето от съучениците... големи глупости прочетох:) Няколко неща, обаче ми направиха впечатление:
1. Според статистиката се отхвърлят агресивните и свитите деца. Агресивните имат по-голям шанс да не бъдат тормозени, защото не позволяват да ги обиждат.
2. В началното училище голямо значение има отношението на учителя към отхвърляното дете: ако той се възмущава от поведението му, децата го отблъскват, ако има добро или неутрално отношение, те са по-склонни да приемат "чудака", макар и да не им е по сърце.
3. За свити деца се препоръчват източни бойни изкуства, защото дават самочувствие, допринасят за по-висока оценка от страна на съучениците, а духовната страна на бойните изкуства балансира самото дете. Това и аз си го знам, само дето не мисля, че у нас се проподават бойни изкуства по подобен начин...особено за деца. Аз мисля моята госпожица да я запиша на йога за сега.

[feather]

2. В началното училище голямо значение има отношението на учителя към отхвърляното дете: ако той се възмущава от поведението му, децата го отблъскват, ако има добро или неутрално отношение, те са по-склонни да приемат "чудака", макар и да не им е по сърце.

Класната не показва отрицателно отношение - съдя по това, че детето я харесва. Друг е въпросът дали прави някакви опити да я приобщи (тя е ново дете все пак). А може би просто не и достига педагогически опит/подход за да се справи. В самото начало, когато дъщеря ми се оплака, че едно момче много я тормози, отидох при нея. Тя ме увери, че ще разговаря в часа на класния с децата, ще им обясни, че не е хубаво да се подиграват и да се заяждат едно с друго. Дъщеря ми потвърди, че го е направила, но очевидно няма ефект.

valko, по принцип избягвам да заострям вниманието на детето към проблеми от този сорт. Не съм ходила да се разправям повече. Реших, че е по-добре да наблегна на това да обяснявам защо децата постъпват така. Често подминавам по-безобидните подигравки с идеята да се търси собствен подход. Давам пример аз как бих постъпила и я насърчавам да намери свой начин. Но тази последната нямаше как да преглътна. И аз (като Румен) смятам, че един родител не бива да губи авторитета си пред детето. Видя ми се ужасно грубо и дори жестоко, защото такава подигравка е в състояние да въздейства много силно върху психиката на едно дете. Майката е всичко, което то познава, тя е неговата първична ценностна система, която с годините то надгражда. И ако се разруши - това би могло да е пагубно. Освен това ме подразни, че идва не от дете, а от родител.

Затова наскоро имахме обширна дискусия за това как всеки човек си изгражда нещо като рамка, през която възприема света. Тази рамка, в течение на времето, когато човек се образова и самообразова, все повече и повече се разширява. И е много трудно на тези, с по-тясна рамка, да оценят света на другите през тяхната собствена, твърде ограничена, и затова ги смятат за крайни.

Обяснявам също, че човек преминава през различни нива в своя живот, като стремежът му е да израства емоционално, умствено и духовно. По-високото ниво на хората им дава поглед към ниските, и те никога не биха се присмивали.., защото вече са били там и знаят какво е. Присмиват се тези отдолу, просто защото не разбират, нямат база, на която да оценят..

3. За свити деца се препоръчват източни бойни изкуства, защото дават самочувствие, допринасят за по-висока оценка от страна на съучениците, а духовната страна на бойните изкуства балансира самото дете. Това и аз си го знам, само дето не мисля, че у нас се проподават бойни изкуства по подобен начин...особено за деца. Аз мисля моята госпожица да я запиша на йога за сега.

Ами тя не е точно свита - лесно създава първоначален контакт. Проблемите идват после, когато получи неразбиране или неодобрение. Но може би е добре да помисля доколко и дали може да подходящо за нея конкретно. Май по-скоро сме за йога.. :)

[Евридик@]

Темата много ме вълнува и благодаря на Мултимодал, че я е започнала, макар че поводът не е приятен. 
Моето дете е доста далечко още от училищна възраст, но мога да споделя личен опит от себе си и отношението на другите деца, когато аз бях дете/ученичка/студентка и пр.
Децата трудно приемат различията и първосигнално и много естествено им идва да се подиграят на различните. Доста подигравки съм отнесла, че и физически тормоз е имало.
Не съм споделяла с родителите си, не сме били близки на този етап. Имам обаче сестра, по-голяма от мен с 10 години и с нея споделях най-много. Тя ме учеше да приемам различията у другите и да не се страхувам да изразя собствените си различия.
За мен проработи това, да осъзная ценността на собствената си различност и наистина да не се страхувам да бъда различна. В някакъв момент даден аспект от различността ми ставаше интересен на доскоро подигравалите ми се. Това не съм го приемала като реванш или нещо подобно, просто някак си от малка развих едно чувство на лека надменност към околните. Това в някаква степен ми помага (да си селектирам контактите, да си пазя границите), но и често ми пречи (да създавам повече контакти, да осъществявам непосредствена близост с хората). Та винаги съм била леко дръпната и никога хората не са ме възприемали еднозначно.
Мислила съм си, че е много важно детето да знае точно защо е различно и да не иска да бъде като всички останали. Важно е да се създаде идентичност и тя да се отстоява, дори с цената на известна доза самота.
Много се оглеждам сега по площадките и се вслушвам в това, което си говорят децата, какво ги занимава, какво ги вълнува, как се себеизразяват и, да си призная, доста неща не ми харесват изобщо и незнам как ще успея да бъда спокойна за децата си, като ги пусна един ден в тази среда.
С интерес ще следя темата!

[LOVE & JOY]

Това и аз си го знам, само дето не мисля, че у нас се проподават бойни изкуства по подобен начин...особено за деца.

За начина на преподаване нищо не мога да кажа, но бойни изкуства за най- малките/ 3-4 годишни/ има.

[feather]

Евридика, добре ми е позната твоята ситуация, защото също като теб имам доста по-голяма сестра. При мен проработи друго обаче - много добре схващах тънката и ирония и насмешка, отнесени към нещата, за които не бях дорасла. Това ме накара да си изградя защитна реакция, за да задържа самочувствието си на нужното ниво. Иначе не съм и споделяла лични проблеми - използвах уроците, получени от съвместния ни живот.

Но и това крие голяма доза риск, повярвай.
Винаги е по-добре децата да се изграждат като личности с помощта на родителите, дори само заради техния по-богат опит. Тук няма да има база за конкуренция, любовта ще е основния водещ фактор.
Оставени сами да се справят, е много вероятно да не улучат точната граница и да надхвърлят степента на защитна реакция.  Да станат надменни, да си мислят, че са повече от другите, често да използват сарказъм като форма на общуване. И един ден, когато го осъзнаят, да се наложи пак сами да справят с този проблем, работейки много над себе си.
Смирението е огромна добродетел - често напомням това на моето дете.

[feather]

Да, разбира се. Затова се и опитваме да ограничим контактите й с това дете. 

Аз лично не намирам, че е добър подход родителите да ограничават контактите, колкото и да са убедени, че това вреди на детето им. По-добре е да се работи с детето в посока да не позволява да бъде манипулирано.

Пиша това от опита ми с моята дъщеря - в 1-ви клас, в старото училище, имаше една такава приятелка.  И понеже сподели с мен, аз я попитах дали така и харесва, и я посъветвах да не робува на чужд акъл. Дадох и много примери от живота. Не стана изведнъж, но постепенно започна да не се подчинава на другото дете. После сама стигна до извода, че то е от онези приятели, които човек не може да нарече истински. Отношенията им се промениха - пак общуваха, защото бяха на един чин, но повече като съученици.

[Deepinside]

поне във София има школи, където се обучават и деца на бойни изкуства, даже разбрах че и по детски градини имало тренировки.

За хармонизиране и развитие мисля, че много може да спомогнат заниманията с айкидо, което след едно по-продължително практикуване, може да даде и ценни навици за самоотбрана, при това с избягване на агресивност.

[feather]

поне във София има школи, където се обучават и деца на бойни изкуства, даже разбрах че и по детски градини имало тренировки.

За хармонизиране и развитие мисля, че много може да спомогнат заниманията с айкидо, което след едно по-продължително практикуване, може да даде и ценни навици за самоотбрана, при това с избягване на агресивност.

Ок, май имам нужда да се консултирам. Ако някой може да даде някакви индикации как да разгранича необхосимостта от йога, айкидо и пр. Кое  - какво развива.
Много ми се иска да потърся точно какво би било подходящо.
Мога да кажа за какво съм наблюдавала, но имам нужда от конкретизация.