Няма да мога да отговоря на всичките ти въпроси, но ще споделя как на два пъти търсих училище и класна за детето си.
Първия път, преди първи клас, търсих най-вече доброто училище. Отхвърлих най-близкото, защото физкултурния салон беше подземен, и целия в мухъл. Не мога да позволя детето ми да скача, тича и диша дълбоко точно в такава среда. Втория довод против беше една агитка деца от градината, с които не исках да са заедно. И третия - хареса ми едната учителка, но беше твърде възрастна, няколко години след пенсия, и от дирекцията казаха, че няма да довърши класа до 4 клас.
След това огледах няколко училища, до които може да се стига пеша - първата година заедно, по-нататък - самостоятелно.
Едното беше елитно, с добра успеваемост при завършването. Приемаха само деца с подходящата адресна регистрация. Не ми хареса, защото: 1. Потвърди се от няколко места информацията, че има деца, които вследствие на натоварването и изискванията стигат до депресии. 2. Училището изглеждаше огромно и мрачно като затвор, никой не ме посрещна да ме пита къде и защо отивам. 3. В разгара на информационната кампания нямаше информация за това какви паралелки ще има, нито за учители. Както се казва - очакват голям наплив и нямат нужда от маркетинг. 4. Оказа се, че често им сменят и въртят учителите.
Други не ме впечатлиха с нищо. Спрях се на сравнително близко училище, което имаше активна екологична политика, често ходиха на туристически екскурзии, малко, спокойно, старо и не особено богато. От няколко места ми препоръчаха една и съща учителка, и без много подробности записах детето при нея. Много важно за мен беше, че там е клуба, в който тренирам йога и карате. Благодарение на този клуб и учителят - плашило за хулиганите и наркопласьорите, в и около училището е сравнително спокойно, не смеят да се навъртат гадове.
Това бяха първоначалните ми критерии за учител, не са се променили много:
Представям си идеалната учителка - опитна, не и се налага да вика, успява да овладее децата, да ги накара да я слушат, уважават и обичат, строга е, взискателна, но намира общ език с децата, уважава различията в темперамента и характера на децата. От тези учители, дето години по-късно си ги спомняме и милеем за тях, въпреки, че може да сме получили някоя двойка или доста забележки.
Между другото, критериите ми са основани на спомени и впечатления от реални учители, например учителката в детската градина.
Още на родителската среща (СЛЕД записването) видях, че учителката е нервна, говори бързо, притеснено, поправя се, не се ръкува и не те гледа в очите. Мислех, че е, защото е първа среща, и е свикнала да работи с деца, не с родители. Но се оказа, че винаги е така. Още на първата среща попитах за системата и на наказания и насърчения - каза, че ще се оправи с децата, но не конкретизира, въпреки че настоях. Друго важно за мен - попитах какво прави с напредналите деца, защото моето е от тях - четеше перфектно преди първи клас, а и с математиката беше напред. Надявах се да чуя, че ги им дава допълнителни задачи според уменията, за да не скучаят и малко по малко да загубят навиците да учат, но не би - отговора беше... абе общи приказки. И да не мислиш, че преместих детето си? Нееее, оставих го там за цяла година.
Учителката се оказа наистина добра. Преподава чудесно, дава достатъчно задачи за домашно, нито много, нито малко, добре се справя. Обаче на мен все ми вадеха очите разни подробности - например, че не празнувахме 8 март, нито празника на буквите (което за мен си е живо престъпление). Вместо това за празника на буквите се събрали 2 класа и играли игри с аниматор. Родителите нямахме думата, въпреки че няколко души опитахме. Друго - имаше олимпиада по математика. За нея научих от майка на дете в друг клас. Попитах защо не съм уведомена, при условие, че детето ми се справя доста над стандартното с математиката (всъщност, беше най-добрата в класа). Отговора беше - олимпиадите са за децата, които ходят на специални курсове. Откъде да знам, се интересува от математика, щом не ходи на курсове. Е, аз пък искам поне шанс да преценим - можем ли, не можем ли, искаме или не.
И друго забелязах - при конфликти в класа учителката не знаеше как да реагира. Дъщеря ми беше физически тормозена (душена!) от ученик от трети клас. После и една нейна приятелка, само че ударена с камък. Коментара на учителката: ами той е лабилен, просто не трябва да се появяват пред очите му и да го гледат. Това май ми преля чашата. Аз позата с наведената глава и вдигнатото дупе я признавам само в един конкретен случай... И не одобрявам да учат детето ми на примиренчество.
Ето два цитата от времето, по което търсих нова класна:
За 2 учителки, които успях да опозная в старото училище:
Това са две учителки, които обичат децата си, интересуват се от това, което е в главите им, отделят от свободното си време, за да направят нещо със собствените си ръце за тях... Топли като хора, а в същото време успяват да накарат децата да ги уважават и слушат.
И питанката ми в друг форум:
Търся Учител, а не просто преподавател. Човек, на който му пука за децата, който ги обича и познава, който ще остави добра следа в живота им. Такъв, който успява да ги накара да го слушат, без да крещи истерично, с когото можеш да поговориш за децата, без да слушаш постоянно заучени фрази. Такъв, който ги насърчава да станат екип, компания, да правят повече неща заедно. От онези, за които си спомняш дълго и им носиш цветя при всяка възможност.
След дълго търсене, случайно се заговорих с една позната. Споделих каква ми е мечтаната учителка, а тя каза, че детето и е било при такава. И съвсем случайно се оказа, че тази учителка в момента преподава на 2ри клас.
Училището е сравнително далеч от нас, но се оказа едно чудесно квартално училище - със социален живот (клубове, кръжоци, танцови групи), собствена библиотека, стол, 2 физкултурни салона. Това, което търсех в общи линии. Допълнително предимство беше менюто в стола - плод, салата, готвено. За сравнение - старото училище нямаше стол, и носеха храна от ресторант - например пиле с ориз. Без плод, без салата. Но на цената на купона в училището, макар че цената не ми е основен фактор.
Сега съм много доволна от училището и класа. Въпреки стреса от преместването, детето ми се адаптира бързо, чувства се добре дошло. Класа е задружен, ходят на разни места с класната. При първата среща, класната я хвана за ръцете, погледна я в очите и и каза нещо за добре дошла... Спечели ме завинаги :)
Сещам се нещо - когато говорих с нея, вече знаех, че ми пасва :) но пуснах няколко изречения за любимите игри на децата - тя знаеше кои са уинксите, и че децата си падат по тях. Знаеше и на какво играят момчетата, за разлика от предишната, която попитах няколко дена по-рано. Интересува се от децата и ги наблюдава. Говори за "моите деца" с любов.
Извини ме за дългото писание, но се надявам да срещнеш идеи за критерии, които можеш да използваш. Иначе смятам, че при подбора трябва да се имат предвид следните неща:
1. Да се избира учител, а не училище!
2. Да се отиде на предварителна родителска среща, преди записване. Да се проведе индивидуален разговор, насаме.
3. Да се говори с родители на 4токласници, да препоръчат учителка, която есента ще поеме 1ви клас. Не просто да се пита коя е добра, а да се задават конкретни въпроси за това, което ни интересува.
4. Може да се питат и самите деца в 4ти клас, да се разгледат тетрадки, да се наблюдават децата. Да се постои пред вратата в час, за да се разбере може ли да овладее децата, или крещи като фелдфебел изнервено и безполезно (имаме една такава учителка по език).
5. Да се поговори с учителката за учениците и. При второто търсене на учител зададох на една тъпия въпрос: "как е класа като цяло". "Моята учителка" би казала, че децата са прекрасни, едно играе шах, други ходят на народни танци, много са умни и задружни..." а тя каза: "Ами имахме едно агресивно момче минала година, но се справихме с проблема, сега учи другаде". Е, не ми хареса гледната и точка - сякаш децата са извор на проблеми. Моята може да говори с часове за всеки.
6. Да поговорите за характера на детето си, какво би препоръчала, какви трудности може да има в началото.
7. Тези дни заговорихме с класната на тема "произхода на света". Вярно, не сме точно на едно мнение, но много ми хареса това, че е отворена към различни идеи. Говорили са в часа на класния за това по желание на децата. Обсъдили са различни варианти, говорили са за общоприетия, но и за други... С една дума - добре е да се преценят границите на учителя, и желанието му да ги разширява. Което ми напомня - дали не е крайно религиозен? Или краен в някаква друга област.
8. Поразпитай за възпитателните методи - насърчение, наказание, оценки, допълнителни задачи, много или малко домашни? Единствения кусур на сегашната учителка е, че според мен дава доста малко задачи за в къщи. Но това е моя гледна точка, и мога да го преглътна :) просто учебниците, които са избрани, са по-леки като цяло. Това ми дава основание да преценя, че образованието, получено при предишната класна може би би било малко по-добро, заради по-сериозната подготовка.
9. Разговор по други теми, които те интересуват. С ясното съзнание, че и учителя е човек, и не може да вярва в това, в което вярваш ти, да се храни като теб, да мисли и да се облича като теб и прочие... Не и на 100 %. Но е важно да може да приема и прегръща различните хора и идеи. Или поне да не се противопоставя или присмива. Да можеш да очакваш подкрепа от него, а и с чиста съвест да и обещаеш подкрепа за всяка една негова инициатива.
Айде стига съм писала. Като се сетя друго, пак. Успех с подбора и не се моткай! В някои училища правеха предварителните родителски срещи през май. А и ако искаш да понаблюдаваш учителя и учениците му в действие (тишина в класната стая, отношения, уважение), трябва да го избереш преди края на учебната година. Да ме извинят господа учителите за женския род :) Много уважавам мъжете учители, но с детето си попадах все на учителки.