ОРГАНОНА - концепция за здраве и болест

[feather]

Реших да пусна тази тема, защото в основата на медицината трябва да стои концепцията за здраве и болест. Т.е. да е ясно кое у човека е болно и кога/как трябва да се лекува. И тъй като съвременната (традиционната медицина) няма такава - тя се опитва да повлияе/да премахне симптомите, без да си дава сметка защо/на какво се дължат. Смята, че след като е подтиснала някой симптом - човека вече е здрав! Дали е така всъщност?

Тук ще постна няколко параграфа от Органона - едно съвършено четиво - съдържащо прекрасната концепция на хомеопатията.


§ 9.  В здраво състояние духовната (самоуправляема) жизнена сила, този двигател, одухотворяващ материалното тяло (организма) властва неограничено и поддържа всички негови компоненти във възхитителен, хармоничен жив порядък както по отношение на усещанията, така и по отношение на функциите, тъй че нашият вечен, надарен с разсъдък дух може свободно да се разпорежда с този жив, здрав инструмент за да постигне по-висшите цели на нашето съществуване.

§ 10.  Материалният организъм, лишен от жизнената сила е неспособен да чувствува, да функционира и да се самозащитава; той дължи всичките си усещания и изпълнява жизнените си функции единствено посредством нематериалната същност (жизнения принцип), която вдъхва живот на материалния организъм в здраве и болест.

§ 11. Когато човек заболее именно тази духовна, действаща сама по себе си (автоматично) жизнена сила, представена навсякъде в организма, бива първично увредена от динамичното* въздействие върху нея на някой болестотворен, враждебен на живота агент; единствено жизнения принцип, доведен до такова ненормално състояние може да предизвика в организма неприятни усещания и да доведе до това нарушение на жизнедеятелността му, което ние наричаме болест. Тъй като жизнената сила е невидима сама по себе си и е познаваема единствено чрез своето действие върху организма, то нейните болестни увреждания се откриват единствено чрез проявленията на заболяването в усещанията и функциите на тези части на организма, които са достъпни за сетивата на наблюдателя и лекаря, тоест чрез болестни симптоми; тези болестни увреди не могат да бъдат опознати по никакъв друг начин.

§ 12. Единствено болестно изменената жизнена енергия предизвиква болестите, тъй че патологичните явления, достъпни за нашите сетива изразяват в същото време и вътрешното изменение, или цялата вътрешна промяна, тоест цялото болестно разстройство на вътрешния двигател; с една дума те показват цялото заболяване. Така също, когато под влияние на лечението изчезнат всички патологични явления и изменения на нормалната жизнедеятелност, това безусловно предизвиква и по необходимост води след себе си възстановяване единството на жизнената сила и следователно възстановяване здравето на целия организъм.

§ 13. Тъй че възприемането на болестта (която не е от компетентността единствено на хирургията) като нещо отделно от живото цяло и неговата животворяща жизнена сила, като нещо скрито във вътрешността, колкото и малко да е то, както това се прави от алопатите, е един абсурд, чиято представа е възможна само в щампован от материализма ум и тази представа в течение на хилядолетия дава на господствуващата медицинска система тези вредни идеи, които са я превърнали в едно наистина вредно (нелекуващо) изкуство.

§ 14. Вътре в човека няма нищо патологично, което подлежи на лечение и не съществуват болестни изменения, подлежащи на лечение, освен тези, които се откриват на внимателно наблюдаващия лекар чрез болестните признаци и симптоми - подредба в пълно съответствие с безкрайната доброта на всезнаещия Спасител на човешкото здраве.

§ 15. Разстройството на болестно увредения духовен двигател (жизнената сила) който оживотворява нашето тяло в невидимите му недра и съвкупността на доловимите отвън симптоми, предизвикани от него в организма и представляващи съществуващата болест съставляват едно цяло; те са едно и също нещо. Организмът е наистина един материален инструмент на живота, но той е немислим без животворността на инстинктивно възприемащия и действащ двигател, по същия начин, както и жизнената сила е немислима без организма, следователно, заедно те съставляват едиимеименно цяло, въпреки че мислено умът ни разделя това цяло на две различни понятия с цел по-лесно разбиране.

§ 16.  Нашата жизнена сила като духовен двигател, не може да бъде атакувана и изменена от никакви нарушаващи хармонията на живота вредни въздействия на външни враждебни на здравия организъм сили по друг, освен по духовен (динамичен) начин. Така също всички сходни патологични изменения (болести) не могат да бъдат отстранени от лекаря по друг начин освен с помощта на духовните (по същество динамични) съоветни сили на подходящите лекарствени средства, въздействащи върху жизнената ни сила, която от своя страна ги долавя посредством чувствената способност на нервите, представени навсякъде в организма, тъй че само чрез своето динамично действие лекарствата са способни да възстановят и действително въз-становяват здраве и жизнена хармония, след като промените в здравето на пациента доловени от нашите сетива (съвкупността на симптомите) са показали болестта на внимателно наблюдаващия и изследващ лекар дотолкова пълно, доколкото е било необходимо за да му се позволи да я излекува.

§ 17.  Тъй като при лечението, при което се отстраняват изцяло всички доловими белези и симптоми на болестта се отстраняват в същото време и вътрешните изменения на жизнения принцип, обуславящи заболяването, а следователно - цялата болест, то лекарят трябва само да отстрани изцяло симптомите, за да унищожи в същото време вътрешната промяна, сиреч болестната увреда на жизнената сила, следователно тоталността на болестта, болестта сама по себе си.
Но когато болестта бъде премахната бива възстановено здравето, а това е висшата и единствена цел на лекаря, който знае истинския смисъл на своето призвание; последното от своя страна се състои не в заучено бърборене, а в даване помощ на страдащия.
Целият текст може да прочетете тук: http://www.homeopathybg.org/members/haneman/homeo_org01.html

Който има желание - може да коментираме и да го обсъдим.  

[feather]

Извинявам се, че така прескачам някои параграфи, но ми се ще да станат ясни първо принципите и да бъде разбрана хомеопатията основно концептуално. Затова ще цитирам тези, които засягат основните неща.. като начало.. :)


§ 29.  Тъй като всяка една болест (не изцяло хирургическа) не представлява нищо друго освен едно особено, болестно, динамично увреждане на жизнената ни енергия (жизнения принцип), проявено в усещане и движение, при всяко едно хомеопатично излекуване този жизнен принцип, увреден динамично от естествената болест, бива сграбчен, чрез прилагането на лекарствена потенция, подбрана в точно съответствие с подобието на симптомите, от една по-силна, подобна изкуствена болестна изява. Така усещането за естественото (по-слабо) динамично болестно проявление се прекратява и изчезва. Това болестно проявление повече не съществува за жизнения принцип, който сега е зает и ръководен просто от по-силното изкуствено болестно проявление. Скоро това изкуствено болестно проявление изразходва силата си и остава пациента свободен от болест, излекуван. Вътрешният двигател, освободен по този начин може да продължи да се грижи за живота в състояние на здраве. Този най-вероятен процес почива на следните предположения.

§ 30.  Здравото човешко тяло изглежда допуска да бъде засегнато в здравето си много по-силно от лекарствените средства (отчасти понеже имаме възможност сами да регулираме дозата) отколкото от естествените болестотворни въздействия, тъй като естествените болести се лекуват и побеждават с подходящи лекарствени средства.

§ 31. Враждебните сили, отчасти психични, отчасти физични, на чието въздействие сме подложени в нашето земно съществуване и които наричаме болестни увреждащи агенти не притежават силата да предизвикват болестни нарушения на здравето на човека безусловно;ние се разболяваме само при положение, че организмът ни е подложен достатъчно дълго време и при положение, че е достатъчно податлив на въздействието на съответната болестотворна причина, тъй че здравето му да бъде променено, разстроено и да бъде доведен до абнормни усещания и функции - следователно, те не могат да предизвикват болест у всеки човек и всеки път.

§ 32. Но нещата са съвсем различни с изкуствените болестотворни агенти, които ние наричаме лекарствени средства. Всеки истински медикамент действа всеки път, при всички обстоятелства, на всеки човек и предизвиква у него свои особени симптоми (ясно доловими, ако дозата е достатъчно голяма), тъй че ясно е - всеки жив човешки организъм, подложен на тяхното въздействие придобива лекарствена болест винаги и абсолютно (безусловно), нещо което, както се каза по-горе, никога не може да бъде при естествените заболявания.

§ 33. Опитът в съответствие с този факт несъмнено показва, че живият човешки организъм е склонен и предразположен към вредното въздействие на лекарствените сили в много по-голяма степен, отколкото към въздействието на вредните болестотворни агенти и инфекциозните миазми, или, иначе казано, той показва, че болестотворните агенти притежават способност да разстроят болестно здравето на човека, но тази способност е субординирана и условна, често пъти много условна; докато в същото време лекарствените агенти имат абсолютно и безусловно въздействие, значително превъзхождащо това на естествените болестотворни агенти.

§ 34. По-голямата сила на изкуствените лекарствени болести не е обаче единственото обяснение на способността на лекарствените средства да лекуват естествените болести. За да могат да лекуват, лекарствените средства трябва преди всичко да са способни да предизвикат в тялото на човека  една изкуствена болест, възможно най-подобна на болестта подлежащата на лечение, която като по-силна трансформира неспособния сам по себе си да мисли или помни жизнен принцип в болестно състояние много подобно на естественото разстройство. Тя не само засенчва, но изкоренява и унищожава разстройството, причинено от естествената болест. Това е толкова вярно, че нито една вече съществуваща болест не може да бъде излекувана дори от самата Природа чрез добавянето на нова неподобна болест, колкото и силна да е тя. Също толкова малко може да бъде излекувана една естествена болест с лекарства, неспособни да причинят подобно болестно състояние в здравото тяло.