Впечатли ме една статия, а и ми е интересно как мислят другите за това.Ще се радвам да обсъдим темата.
Веднъж моя приятелка ми зададе странен въпрос. Попита ме кой е моя духовен учител. Вместо да й отговоря директно, аз я попитах защо се интересува. И така, в последвалия разговор ми стана ясно следното - тя смяташе, че контактът с духовен наставник е привилегия, оказвана на малцина “избраници”. Не зная със сигурност кой й беше втълпил тази представа, но ми се иска да внеса известна яснота по темата, изхождайки разбира се от личния си опит и наблюдения.
Както някои от нас след завършване на образованието си, избират учителската професия, така и напредналите в духовно отношение поемат ролята на учители за по-малко развитите. Всеки склонен към размишление и анализ човек би стигнал до извода, че човешкото развитие и прогрес се основават на приемствеността. Достигнатото от един индивид знание, опит и относително съвършенство, се споделя под една или друга форма с останалите. А те от своя страна го доразвиват и усъвършенстват, прибавяйки своя опит и знания. Плодовете от техните усилия отново стават достояние на цялата общност или нация, а не след дълго - на цялото човечество.
За разлика от твърдите материалисти, изучаващите духовните науки добре знаят, че знанията се предават не само по директен път - т. е. при личен контакт и словесно общуване. Всяка излъчена от който и да е ум мисъл, стига да е с достатъчен енергиен интензитет, се записва в отразяващия етер, често наричан акашови записи. А веднъж запечатана там, тя е на разположение на всеки, който вече е развил способността да извлича информация от Паметта на Природата. Независимо че сме разделени физически (поради това, че обитаваме отделни физически тела), духовно ние винаги сме били и ще продължим да представляваме едно цяло. Така че достиженията на един от нас не са лични, а колективни, колкото и трудно да се приема този факт на сегашния ни етап на развитие.
Но да се върнем на темата за духовните Учители. Импулсът за споделяне на знанията и натрупания опит, с цел непрекъснато и възходящо развитие, което е в основата на еволюцията, е заложено от Създателя във всяко от творенията му. Всеки от нас, който е напреднал до определена степен, вече е учител за тези от събратята си, които все още не са достигнали до неговото ниво на развитие. В известен смисъл цялото човечество е Учител на вълните на Живота, които го следват - животните, а след тях - и растенията и минералите. Всяка душа при поредното си въплъщение си построява подходящо физическо тяло, съставено от милиарди животи, на които предоставя поле за развитие - това са клетките, съставящи нашия великолепно организиран организъм.
Великите духовни Учители на цялото човечество, които носят отговорността за развитието ни, вече са освободени от кармичната обвързаност да се прераждат във физически тела. Въпреки това, някои от тях по своя воля и днес обитават такива, изхождайки от принципа за целесъобразност и необходимост. Всеки от тях има свои ученици, с които работи, а те от своя страна предават необходимите знания на свои ученици в тела. Общуването между ученик и учител най-често се осъществява по време на сън, като информацията се предава от ума на учителя в ума на ученика. Тези контакти се осъществяват в менталните нива, където липсват изкривяванията и ограниченията, характерни за астралния свят. Имайки предвид инертността на плътната физическа материя, а оттам - и на мозъка, този начин на предаване на информация е светкавичен, по-съвършен и по-ефективен.
Самата информация най-често представлява зародиш на идея, която ученикът следва да усвои и развие в будно състояния. В редки случаи такива послания се предават и по телепатичен път, когато човек е в будно съзнание. Възможно е нашият духовен учител, който ни обучава по време на сън, да е от нашата раса, националност, дори населено място, а е възможно да живее на друг континент, да изповядва друга религия и никога да не се срещнем лично. Твърде е възможно някой от по-напредналите му ученици да присъства в живота ни, дори да е някое от децата ни. Често такива души, натоварени от учителя ни пряко да ни наблюдават и да ни помагат, обитават тела със скромна външност, не се намират по високите етажи на обществената йерархия, а и нямат подобни желания. Такива хора не бият на очи, не се стремят да застанат под светлините на прожекторите, дори обратното - по всякакъв начин се стремят да не се отличават от останалите. Ако им се наложи да привлекат общественото внимание, те го правят, изпълнявайки поръчение. Но и в тези случаи скромността им е впечатляваща, липсват шумни претенции за духовно водачество, огласяване на “истини от последна инстанция”, или месиански комплекс. Да не говорим, че никога няма публично да афишират своята степен на развитие, а още по-малко, водени от себични цели, да огласят името на Учителя си.
Има една известна фраза, която гласи: “Когато ученикът е готов, ще се появи Учителя”. И тя е вярна, но ако бъде правилно разбрана. Когато човек напредва в духовното си развитие, той повишава и енергийния си потенциал. Гледана от вътрешните нива неговата аура засиява по-ярко и това събитие бива забелязано. И тогава някой от по-напредналите поема за обучение стремящия се. Не казвам - желаещия, защото желанието има съвсем друга основа и няма нищо общо с искрения стремеж към духовно усъвършенстване. Групите на обучаващите се души се сформират на принципа на сходството - лъчево и духовно, и нямат връзка с физическите ни прилики или различия, нито пък със социалното ни положение. И тъй като в духовното развитие е важен не личния, а груповия напредък, винаги, когато един от групата напредне, това автоматично оказва положително влияние и на останалите.
