Общуването

[zdravka]

Искам да попитам - вие винаги ли сте сигурни какво точно искате? Какво искате, дали го искате и защо го искате? Случва ли ви се да не знаето какво, дали и защо искате....и да стоите без да можете да помръднете в никоя посока? И защо става така? И как да се излезе от това положение?
 

[Андреана]

Здравей Здравка, ех как ти се радвам само  !
Да ти кажа честно, аз не винаги зная какво точно искам, случвало ми се е да съм доста объркана понякога. Много се ядосвам като попадна в това глупаво положение, то май винаги е когато трябва да направим избор някакъв или да вземем решение. Понякога може да възникне и от интереси този проблем.
Опитвам се да опознавам себе си , но това е трудно.
 Реших, че трябва да съм  честна със себе си, мислих, защо и кое ме кара да не зная посоката-страх ли е, несигурност ли е,кое ме кара да се чувствам така !   
Последно бях в това положение преди седем месеца, въобще не знаех какво да направя и как да го направя, нито какво искам, постепенно след много терзания взех решение и не сгреших. Пожелавам ти от сърце и при теб да се разреши най-добре това положение, ако ти е проблем.

[valko]

Искам да попитам - вие винаги ли сте сигурни какво точно искате? Какво искате, дали го искате и защо го искате? Случва ли ви се да не знаето какво, дали и защо искате....и да стоите без да можете да помръднете в никоя посока? И защо става така? И как да се излезе от това положение?
 

ако кажа, че винаги съм сигурна какво искам и как да го постигна, ще излъжа:)
преди ми се случваше доста често да не знам какво искам, защо го искам и дали изобщо го искам. но да си призная не съм се и замисляла много...

сега обикновено знам какво искам, но понякога ми се случва да не виджам пътя към него. имам още доста да работя върху себе си. освен това, от опит знам, че ако твърде много се напрягаш за нещо, възпрепятстваш случването му. винаги съм оставяла нещата да се развиват сами, но едва напоследък го правя съзнателно.

освен това е важно да се разбере разликата между намерението/желанието нещо да се случи/ и очакването да се случи по точно определен начин. обвързването с резултата може да изиграе лоша шега и дори да получищ това, което искаш, да си останеш недоволен.

[Deepinside]

според мен тук основно интуиция е от значение - доколкото е развита, както и пречистване.
Според йога минали умствени нагласи (може би от много прераждания, и не всички благоприятни) са натрупани, и при благоприятни условия може да се проявят.
За тяхното преодоляване може да спомогне развитието на концентрация и еднонасоченост, да може човек да мисли в даден момент само за едно нещо.

[Андреана]

Искам да попитам - вие винаги ли сте сигурни какво точно искате? Какво искате, дали го искате и защо го искате? Случва ли ви се да не знаето какво, дали и защо искате....и да стоите без да можете да помръднете в никоя посока? И защо става така? И как да се излезе от това положение?
 

В това положение съм в момента! Сподели как премина през това, как се справи?
Мисля си, че приближим ли се по-близо до харата все се случва нещо, което създава някакви конфликтни положения. Защо винаги става така? Уж имаме приятели, те уж ни мислят само доброто а ако не постъпим по техния начин, както те искат, започват някакви обвинения- нали уж всички се раждаме свободни! В общуването според мен липсва разбирането, няма толеранс.Не постъпиш ли както някои иска от теб, вече не си така добър явно, започват да те гледат подозрително, дори да те съдят мълчеливо но то и това се усеща даже по -болезнено . Това се случва напоследък с мен. Не разбирам може би аз греша и трябва да правя винаги това което е угодно на хората за да има хармония. Какво ли ръзсъждавам, някои отдавна го е разбрал като е казал" Добрите отношения между хората са много лесни, давай непрекъснато и колкото можеш повече  от себе си и не искай нищо от тях"   
     

[zdravka]

Не съм се справила. Сигурно ще ми отнеме цял живот докато се науча къда точно е точната граница между хората. Има една такава дистанция, която ако я уцелиш всичко е ок. Проблемът е, че малко хора я знаят и я нарушават непрекъснато. В това отношение животните са далеч по-напред от нас. Едва ли има животно което да не си знае точната територия. Знае си я, маркира си я да е ясно на всички, че може "до тук", пази си я и всичко е наред. Хората не си я знаят. Съответно няма как да я знаят и на другите къде е и за това непрекъснато се сблъскват. Май чак в разгара на конфликта започват да се усещат, че са нарушили или са им нарушили границите. И това се предава от родителите на детето. Родител, който има проблем с границите не може да ги оформи и у детето си. Така, че остават конфликтите да ни учат на граници.
Това е.
А това "давай колкото можеш повече от себе си" - на кого? На другите ли? Не съм съгласна, има хора на които е противопоказано да им се дава. Направо им е вредно.
С "не искай нищо от тях" - също не съм съгласна. Как ще се научат на по-добро поведение, ако не го изискваш от тях?
Има ситуации, в които си длъжен да изискваш. Иначе правиш лоша услуга.
Много е сложно.
Нали това ни е работата през тоя живот, белкем до края сме се научили.

[Андреана]

Така нетърпеливо чаках отговоря ти! Знаех, че ще кажеш нещо дълбоко и истинско, имаш невероятна дарба или талант да вникваш в същината на нещата.
Благодаря ти за този отговор!

[valko]

Аз никога не съм имала проблем с границите. Винаги много точно знам докъде мога да стигна с хората. Може би наистина се предава от майката на децата...Моят проблем идваше от там, че тъйкато аз съзнавам границите на другите, очаквам същото от тях. Личното ми пространство е нещо много важно за мен, но рядко срещам хора които да не влизат с маршова стъпка в него. Просто с времето се научих да отработвам такива ситуации без да се чувствам наранена. Не че винаги ми се получава:)
Аз пък смятам, че трябва да даваш най-доброто, на което си способен, в момента за даден човек. От сърце. Ако нещо те спира, не го прави. Няма хора, които да им е противопоказно. "Когато работиш със сърцето, работиш с магия" и няма как да сбъркаш. Това не означава, да живееш вместо тях и да ги вадиш от калта в която са се навряли непрекъснато. Тогава е противопоказно, да. Понякога това да дадеш всичко от себе си, означава да ги оставиш да си понесат последствията, въпреки, че ти се иска да им ги спестиш. Изобщо нещата никога не са черно-бели за нас:)

[zdravka]

Значи пак опираме до понятия. До словото. Сигурни ли сме изобщо, че като казваме нещо другите разбират същото. Например словосъчетанието "давай всичко от себе си за другите". Може би вече съм писала, но нищо, ще се повторя. Лично познавам човек, чийто живот, а и този на поколения след него отидоха без да може да бъде реализирана потенциълът и този човек остана с горчивия вкус на напразно пропилян живот. Защото щрешно бе разбрал тези думи. беше си помислил, че те означават "не се грижи за себе си, за своето удобство и нужди, а гледай предимно да предвиждаш, удовлетворяваш, угаждаш на нуждите на другите, защото това е добро и така те ще са добри с теб". Нещо подобно. В думите често има двусмислици, по тази причина те са удобни за манипулация. Щом като "давай всичко от себе си" може да означава и това и онова и трето и пето, значи не бива да се употребява. поне не и без да сме сигурни дали човекът на среща е разбрал за какво става дума.

А иначе съм съгласна, че да даваш всичко от себе си може да означава и ритник в задника, може да означава и нещо да не даваш и т.н. Изъбщо към даването (а и към получаването) трябва да се подхожда много вниматлено.
Защото и получавенто е нееднозначно. Някой ти дава нещо (помощ, внимание, и пр.), но зад този жест стои желание да те направи зависим, желание да получи нещо в отговор.
Ако не усетиш това и вземеш от такъв човек....солено ще ти излезе.

Това е цяло изкуство ли, наука ли не знам, но никой не се занимава с подобни въпроси....не знам защо и не знам кога най-сетне ще почнат да се замислят!!

[Андреана]

Момичета, напълнихте ми душата, помогнахте ми да разбера къде греша  в отношенията си, от сърце ви благодаря за което
Човек цял живот се учи и май все нещо не научава, винаги има и още.

[valko]

Здравка, аз съм филолог. За мен думите винаги са имали огромно значение и винаги много внимавам как ги използвам. Темата, която отваряш е необятна. има дялове на лингвистиката, които се занимават с подобни неща. Има теории на комуникацията, които ги разглеждат. НО, както всички знаем теорията си е теория...Дори и да си  много запознат с теорията, няма как да знаеш наслагванията у другия по отношение на езика. Можеш само да си чувствителен към това, че съществуват такива...
Все пак мисля, че интуицията и сърцето вършат добра работа;)

[zdravka]

Да, за съжаление пак познатото откъсване на теорията от практиката. Много важно, че някъде си, в някой си институт може би, някой си знае в тънкости тези неща....след като всички хора, децата най-вече са изложени на непрестанна атака от противоречиви понятия.

Докато на едно дете му проработи интуицията и самосъзнанието то вече ще е формирало една солидна конструкция, базирана до голяма степен на това, на което го учат словесно и това, което се изсипва върху него от къде ли не.

И най-страшното от всичко - смесването на понятието с неговото значение! Аз проследих това по себе си. Бях направо потресена, когато осъзнах до каква степен съм била оплела думите и същността на това, което те трябва да посочат.

Думите са средство, мост, нещо като инструмент....но всъщност тяхното влияние се е разраснало до степен да заменят съдържанието.Ка
Например синът ми вчера каза "той ми каза ....еди какво си и аз го ударих".
Казвам му - не е равностойно една дума не е равна по значение на удар по тялото!
Реално погледнато думите не могат нищо да причинят на когото и да е, те са просто абстракции, предадени чрез звук. Но човек ги възприема като реалности и реагира съответно, не може да се разграничи от думата.